Думата символ идва от гръцки език – „σύμβoλoν“ и означава знак или рисунка, която представя в съкратен вид същността или значението на даден предмет, събитие или идея.
Символите са навсякъде около нас. Те съпътстват човечеството отще от времето на събуждането на неговото съзнание. В началото, преди появата на писмеността, хората използвали символи, изрисувани или издълбани върху камък, за да илюстрират идеите си. Така с вековете се е оформила една стройна система от символи, която е залегнала в основата на всички мистични, езотерични и окултни учения. Паралелно с използването на символите в тайните учения, символизмът е започнал да се преплита и в ежедневието. Цифрите, глифовете на планетите в астрологията, означаването на химичните елементи в Менделеевата таблица, дори и знаците за движение по пътищата – всички те са символи в прекия смисъл на думата. Но ние винаги трябва да правим разлика между мистичните символи и тези от ежедневието.
Може да се каже, че мистичните символи са страниците на една вълшебна картинна книга. Това са знаци, които са създавани и усъвършенствани в продължение на векове и са използвани главно за познание и самопознание. Те представляват един от най-древните начини за представяне и тълкуване на това, което трудно може да бъде обяснено и отразено с други средства. Системата на символите е жива и постоянно развиваща се, но при определени условия и среда.
Нито един символ не може да бъде създаден изкуствено или да бъде измислен, за да изрази само лично общуване или приумица. Системата на символите надхвърля индивидуалното мислене и индивидуалните представи, тя определя пътя към сложно духовно общуване. По такъв начин символът се проявява като външен израз на висшата истина и обозначава реалности, които езикът не може да предаде по подходящ начин. Символът никога не е само форма, какъвто е знакът, тоест буквата и може да се разбере единствено в своя мистичен, религиозен, културен или философски смисъл.
Много от универсалните символи имат двойствен характер, те изразяват момент на взаимодействие на противоположни сили в материалния свят. Както тяхното противопоставяне, така и тяхното взаимно допълване работят винаги заедно.
Всеки символ трябва да бъде тълкуван в контекста на въпроса или ситуацията. Да вземем за пример символът на змията. В една ситуация този символ може да означава мъдрост, в друга лукавост, в трета – изкушения и съблазън, в четвърта – мъдър лечител и лечение, в пета – отрова и отровител. Наистина трябва да сме добре подготвени за да успеем да осмислим многоликостта на всеки символ и от тук – да можем да работим с цялата система от символи.
Талисманите и амулетите също са тясно свързани със символите. Всъщност именно символизмът е тяхната основа. Но с талисманите, предметите привличащи късмета към нас и амулетите, предметите чиято роля е да ни предпазят от лоши въздействия, трябва да се работи много внимателно. Трябва да сме напълно сигурни как конкретните символи ще повлияят на конкретната личност в конкретния момент. И още – когато решим да работим с даден символ, за да бъде той наистина ефективен и да работи за нас, на него трябва да бъде обяснено по подходящ начин, тоест с ритуал, какво точно се очаква от него. Така всеки символ осветен с ритуал, се превръща в концентрирана форма на енергия.
В последните години се появиха редица кодове за привличане на късмет или за предпазване от неприятности. Възможно те наистина да работят, но тук трябва да сме много внимателни, защото за утвърждаването на един символ е необходимо твърде много време, а експериментите в тази област често могат да бъдат доста опасни.
В заключение мога да кажа, че символизмът, развивал се и утвърждавал се в продължение на векове и хилядолетия, продължава да работи и сега и ще продължи да работи и в бъдещето. Символизмът продължава да се развива и в наши дни, защото това е синтезиран израз на човешките знания, мислене и опит. Съвършеният символ задоволява всички интелектуални, духовни и емоционални човешки потребности, но е необходимо да бъдем напълно уверени кога и какъв символ да използваме.
Ели Маринова