В днешно време татуирането като мода е факт във целия свят. Много хора – и млади, и стари, били те с артистична или суховата нагласа прибягват до татуировките. Едни от тях се стремят да завладеят вниманието на публиката с красота и оригиналност на рисунките, други търсят защита и закрила, трети се стремят да привлекат в живота си здраве, късмет, пари и професионални успехи.
Но всъщност, от къде идва терминът татуировка? По време на своите пътешествия до Полинезия Капитан Джеймс Кук и целият му екипаж били силно впечатлени от покритите с красиви и сложни рисунки тела на местните жители. Полинезийците наричали тези рисунки „tattoo“. Терминът преминал в английския език и така се разпространил по целия свят.
Татуировките съпътстват развитието на цивилизациите още от най-дълбока древност. Те са начин да се отличим, да бъдем забелязани – за добро или зло. В последните десетилетия декоративните татуировки добиха огромна популярност. Подлагаме се на процедурата, защото искаме да носим на кожата си красива рисунка на цвете, пеперуда или на митично животно. Татуираме си имената на децата или любимите си хора, на любимия футболен отбор. Много от нас носят на себе си изписани свещени текстове, образи на светци и молитви, като се надяваме те да ни защитят и да ни донесат късмет. Символиката на татуировките е много стара, много богата, но с нея трябва да се внимава.
В миналото целите на татуирането, тоест на отличаването от другите и на разграничаването от тях, били няколко. Татуировките отличавали аристократите, воините или жреците от простолюдието, показвайки техните потекло и ранг. Те се използвали като лечебно средство, като защита срещу зли духове и зли влияния и като средство за привличане на късмет, богатство и благоденствие. Има и още едно масово приложение на татуировките по света – това е жигосването на роби, престъпници, проститутки и военно пленници. Когато поема управлението на Източната Римска империя император Константин забранява тази практика, но жигосването продължило да се прилага в Европа по един или друг начин. Този вид татуиране се е прилагало и в Древен Китай, в Древна Гърция, в средновековна и ренесансова Европа. А испанските завоеватели пренесли практиката на жигосването в Двете Америки.
Ранговите, сакралните, религиозните, магичните и лечебните татуировки винаги са съпътствали развитието на човешките цивилизации в целия свят, като много от древните артефакти са се запазили и до днес. През 2014 г. в Египет, в гробница в Луксор е открита мумията на Амунет, жрица на богинята Хатор. Тялото на Амунет било покрито с много сложни свещени татуировки, които са се запазили и до днес. Жрицата е живяла преди повече от 4000 г. Едно от най-старите доказателства за практиката на татуирането в Европа е мумията на Йоци, живял 30 века пр. Хр. Йоци е открит на 19.09.1991 на брега на езеро близо до италиано-австрийската граница в Алпите. Мумията му е покрита с 61 татуировки, направени с лечебна цел. Мумии с подобни татуировки са открити и в Гренландия, Сибир, Монголия, Западен Китай, Филипините, Андите и пр.
Религиозните и свещени татуировки са били доста разпространени и сред древните племена на Европа. Келтите например татуирали свещени символи по телата на жреци и крале. Този обичай бил пренесен в Рим и за кратко преминал в ранно християнската църква. По време на Османското владичество в Босна и Херцеговина, при кръщението татуирали кръстове на гърдите на децата за да демонстрират християнската им идентичност и да ги разграничават от ислямската среда. Татуирането на религиозни символи е запазено и в Коптската църква в Египет. Сакрални татуировки, главно на висши жреци и аристократи се правели и в Африка. Но поради тъмня цвят на кожата на населението те не представляват обикновени рисунки, а релефни изображения. Методът е много болезнен, дори рисков.
В Индия, в много тесен и специализиран кръг от посветени се правят татуировки, в мастилото на които има малко количество отрова на определен вид змия. От една страна всяка отделна татуировка е инициация, знак за постигане на определен ранг, а от друга самата татуировка предпазва човека, ако той бъде ухапан от змията, чиято отрова е използвана при татуирането.
Интересен, много красив и сложен за изпълнение вариант на татуирането е индийската практика за рисуване с къна. При този вид татуировки сюжетите са изпълнени с героични, защитни, мистични и магически символи.
През 17-18 век, татуировките започнали да се използват и за демонстриране на принадлежност към дадена професия, особено при упражняване на тежък физически и рисков труд, най-често в средите на моряци и докери. Тогава символът на котвата във всичките му варианти или на комбинацията котва, сърце, кръст – Вяра, Надежда и Любов, се е използвал масово.
Символиката на татуировките би трябвало да е базирана главно на универсалния символичен език, с който трябва да се борави много внимателно. Колкото е по-стар един символ, толкова неговото значение е по-многопластово и сложно, а влиянието му по-силно. Символите, изобразявани на свещени места, в храмове, върху камък, хартия, папирус или пергамент имат много мощно влияние. Това са специални и много мощни кодове, чиято задача е строго определена. А какво можем да кажем за тяхното влияние върху кожата на човека? Всеки символ влияе на всеки човек по различен начин в съответствие с неговия възрастов, здравословен, социален, имуществен и професионален статус, защото всеки човек е една малка вселена. Например на един човек изображението на Уроборос, змията захапала опашката си, символ на времето и безкрайността, на извечното единство, на венчалния пръстен, който обикновено се разчита като „моят край е моето начало“, на един човек може да донесе силен и успешен старт, но на друг….Същото важи и при прилагането на руни, на йероглифни, арабски, еврейски или прочие текстове на свещени езици, на свещени изображения, които не разбираме или разбираме само частично.
Всеки символ, дори цветята и пеперудите, Покахонтас, Супермен или други приказни герои, които са съвсем невинни на пръв поглед, оставят трайна следа върху културата и напълно неизличима върху човешката кожа. Защото, когато решим да премахнем татуировката дори с лазер или посредством хирургична намеса, следата от нея остава трайно в нас. Получава се нещо като заличен с киселина сериен номер на пистолет или на двигател, който ако се постараем лесно можем да открием, защото и металът, и човешката аура помнят всичко.
За да сме сигурни, че ефектът от желаната татуировка ще е точно този, който искаме и очакваме, би било добре, предварително да изберем варианта на временна татуировка, за да можем да проследим за около месец как ни влияе избраното от нас изображение.
И още нещо – винаги е добре да се съобразяваме с енергиите Ин-Ян в човешкото тяло. Когато правим апотропейни, защитни татуировки, които играят ролята на амулети, те трябва да са на лявата ръка, защото лявата страна на тялото е женска, приемаща. Когато целта е привличане на здраве, късмет и благополучие, тоест очакваме татусът да играе ролята на талисман, татуировката трябва да се намира на дясната ръка, защото дясното винаги е мъжката, даряваща, инициираща страна.
05.10.2022.
Ели Маринова.