Кръстът като символ е познат от най-дълбока древност. Той се явява център на Вселената, връзка между световете, космическа ос. Поради това кръстът присъства в повечето митологии по света, в него са вплетени много и универсални значения. Вертикалната линия е символ на небесното, духовното, положителното, активното мъжко начало, а хоризонталната линия символизира земното, женското, пасивното, отрицателното, рационалното начало. Като цяло кръстът образува първичното съчетание на мъжкото и женското начало, първичният андрогин, съюзът на противоположностите, единението между духовността и рационалността, вечният дуализъм, необходими за пълноценен живот тук, на Земята и, поради възможността за безкрайно нарастване на рамената му, означава вечен живот. В кръста можем да намерим илюстрация на четирите реки на Рая, които извират от корените на Дървото на живота, също и на четирите реки на подземния свят.
Четирите му рамена показват четирите посоки на света, съединени в петата точка, тоест в центъра. Кръстът се явява и връзката между световете – Небесен, Земен, Подземен. Той е символ и на четирите стихии на Сътворението – Огън, Земя, Въздух и Вода, на четирите посоки на света – север, изток, запад, юг.
Първичният, основният кръст е равнораменният, наречен още Кръст на Природата, Кръст на Благоденствието, чието олицетворение може да се оприличи на четирилистната детелина – символ на късмета. С времето и при различния бит на хората, кръстът придобил и различни форми, но винаги си е останал кръст.
Кръст Тау. Наименованието идва от гръцката буква „тау“, произлизаща от финикийската „тау“ и означавала „белег, знак“. Древните египтяни използвали знака Тау за да обозначат плодородието и живота. В библейско време кръстът Тау станал знак на защитата, на спасението на израилтяните. Той бил изписан на вратите на домовете им, за да бъдат защитени, когато Ангелът на Смъртта минал по Египет, за да унищожи „всички първородни в тази страна“. Но тъй като този символ бил последната буква от еврейското писмо, Тау станал знак за края на света, служил също и за знак на Каин. В картите таро XII главен аркан е картата на Обесения, чието значение е “жертва, саможертва, излагане на показ“.
Египетски Анк. Това е кръст Тау с „ухо“ или дръжка отгоре. Ухото се явява символ на Слънцето, Дарителя на живот. Египтяните го наричали още Ключът към Нил, Ключът към живота на земята и на живота след смъртта. Като цяло символиката е вечен живот. Това е най-важният символ за древните египтяни, известен също и като crux ansata, или ansate. В по-ново време започнали да го използват врачки и магьосници в своите ритуали и гадания.
Свастика. Този кръст се нарича още Слънчево колело и Кръст на щастието, защото на санскрит „свасти“ означава щастие и благоденствие. Свастиката също има много древен произход. Независимо дали е със заоблена форма или рамената са пречупени, значението остава едно и също, но има значение посоката на въртене – по часовниковата стрелка, мъжка свастика, обратно на часовниковата стрелка – женска свастика. Този символ не е само индийски. Той се среща и в Древен Египет, Гърция, Китай, Япония, Европа, при келтите и дори при Американските индианци.
За съжаление този прекрасен символ е демонизиран поради злоупотребата с него в Хитлеристка Германия през Втората световна война. Но и на Изток свастиката може да предизвика негативни асоциации. Формата с посока против часовниковата стрелка, наричана понякога „саувастика“, може да означава нощ и черна магия, бог Кали, „черният бог“, който носи смърт и разрушение, но това е при много специални и редки случаи.
Диагонален или Кръст на свети Андрей. Може би това е първообразът на ортодоксалния Християнски кръст, въпреки, че е с формата на Х или може би точно поради това. Именно на такъв кръст бил разпънат младият християнин св. Андрей в Гърция, където бил наричан Протокет, Първият. Но преди това Кръстът на свети Андрей се е използвал като талисман срещу черна магия, защото хората са вярвали, че кръстосаните кости са амулет против проклятия, болести и дори срещу черна магия.
Кръстът на Голгота, Разпятието, на който Христос, чрез кръстната Си смърт изкупва човешките грехове, има дълга предистория, а много от вариантите му днес се използват и като светски символи.
Котвеният кръст, който в древността бил изобразяван с две риби над котвената дъга е един от най-ранните християнски символи. Той обединява символите на Рождението на Сина от Дева Мария, кръст, с емблемата на Майката – полумесец.
Латинският кръст е Кръст на Голгота, поставен върху три стъпала, олицетворяващи християнските добродетели Вяра, Надежда и Любов.
Рамената на Троицкия кръст завършват с детелини, символизиращи Светата Троица.
Келтския кръст или Кръстът на Йона обединява символите на Слънцето и Вечността. Това е кръст вписан в кръг и символизира единството на четирите стихии на Сътворението. Смята се, че този кръст притежава изключителна сила. Той се е появил в много дълбока древност на територията на днешна Ирландия, като често е украсен с растения, животни или библейски сцени.
Кръстът Хи-Ро всъщност е монограм на първите две букви от името на Спасителя. Според легендата именно такъв кръст видял в небето император Константин.
Тевтонският кръст, при който всяко рамо завършва с кръст, символизира Четвероевангелието.
Папският кръст изобразява властта и Дървото на живота.
Руският или Кръст на свети Лазар е символ на Източно православната църква.
Тук могат да бъдат изброени още много вариации на този универсален и вечен символ – Малтийски, на тамплиерите, червеният кръст, дори и кръстът на хипитата, и пр. и пр., но всички те си остават с формата на кръст. Трябва да подчертая, че в повечето астрологични знаци, изобразяващи планетите също присъства кръст, като има значение дали той е отгоре, отдолу или по средата. Символът на кръста се използва и в хералдиката, в светския живот, в окултизма. Поради всичко това кръстът като символ не може и не бива да бъде приписван само и единствено на Християнската църква. Трябва да помним, че той е вечен и много силен символ на-скоро на Сътворението, Мъдростта и Живота.
Ели Маринова