Може би трябва да започна с това, какво представлява Книгата на промените. Тя е известна и като Канон на Промените или Чжоуска книга на Промените. В числото на Каноните, въведени от конфуцианците в Китай са включени още Книга на песните, Книга на Стиховете, Книга на Ритуалите и Книга на Царствата. Това е станало около четири хиляди години преди Христа. Тези книги станали задължителни за просветените китайци. По този начин Книгата на Промените била единствената окултна книга, задължителна за всички ученици, но именно заради това тя в крайна сметка изгубила своя окултен статус и преминала в графа философия. По същото време другите канони (цзин) станали учебници: Царства – по история, Ритуал – по култура, Песни – по музика, Стихове – по поезия, а Книга на Промените станала фокус за всички аспекти на живота и знанието в древен Китай.
Не толкова знанията, които съдържала И-Дзин, колкото практичността и разбирането на промените навсякъде и във всичко направили книгата абсолютно универсална и уважавана от всички. Всеки, който познавал тази книга бил уважаван от околните си и бил смятан за учен и мъдър човек. Постепенно хората изоставили другите Канони, защото намирали всичко, каквото им е необходимо в И-Дзин. В тази книга те откривали и закономерностите в музиката, и ритъма на стиховете, и тактическата мъдрост на военното изкуство. Многостранността на Канона на Промените се изразява и в това, че той съдържал в себе си и чисто практически съвети, и гадателска практика. Феодалите, които не винаги се интересували от философия, задължително използвали книгата като оракул. Преди да предприемат важни за владенията си решения, те поръчвали на гадателите да зададат на оракула необходимите въпроси и винаги се съобразявали с посланията.
Идеята за постоянно променящия се свят породила огромно количество философски доктрини, които от своя страна сътворили методи и начини за откриването и обяснението на тези промени. С тези методи започнали да се занимават гадателите. Те оформили стройни системи за гадание, а от тези гадателски системи започнали да се интересуват феодалите, земевладелците и дори обикновените хора. Така книгата станала полезна за всички – от императора до простолюдието. Днес И-Дзин представлява многотомен труд, защото освен триграмите и хексаграмите и прикрепените към тях текстове, тя съдържа и много томове пояснителна литература, като най-важни от цялата тази коментарна литература са така наречените Десет крила. Каноничната част на И-Дзин е приета за окончателна и неизменна. Тя е окончателно завършена около VI-III в пр.Хр.
Всичко започнало от един бинарен код, като ролята на 0 и 1 играели две черти – цяла, ян и прекъсната – ин. Светлина и тъмнина, небе и земя, топло и студено, мъжко и женско. Но между тези сили, тези енергии, няма противоборство. Те отразяват цялостната същност на Вселената. Това е Тай-Чи, Тай Цзи, Великото.
По-късно, при съчетаването на тези две черти се появили четири комбинации:
А след това и шестте триграми. Системата на триграмите и хексаграмите, които използваме днес се приписват на император Вен-Ван, който е основател на династията Чжоу и от тук идва другото име на книгата – Джоуска книга на Промените. Освен това съществува и друг порядък на триграмите и хексаграмите, който се приписва на легендарния император Фу-си. Този порядък се нарича „преднебесна последователност”. Митовете разказват, че император Фу-си е живял в началото на III-то хилядолетие пр.Хр. От тук следва, че системата на И-Цзин съществува от около 5 хиляди години. За съжаление системата на И-Дзин, макар и древна, е твърде трудна и сложна дори за съвременните хора.
Началото на гаданията е положено в средата на първото хилядолетие пр. Хр., с гадаене по коруби на костенурки или плешки от едър рогат добитък. Гаданието се извършвало главно от скотовъдци, като костите бивали нагрявани с горещи камъни и по това, какви пукнатини се образували, ин или ян, прави или начупени и прекъснати, се извеждал отговорът. От този период датират и първите исторически доказателства, защото често се случвало на костите да бъдат написани и въпросите на хората, и отговора на оракула. По-късно земеделците също започнали да прилагат системата и да гадаят по стъблата на бял равнец, наричан още хилядолистник.
В продължение на векове и хилядолетия първо се появили триграмите, като по-късно всяка от тях получила своето название.
| Знак | Название | Свойство | Образ |
| 1 | Цян, творчество | Крепост | Небе |
| 2 | Кун, изпълнение | Самоотдаване | Земя |
| 3 | Джън, възбуждение | Подвижност | Гръм |
| 4 | Кан, потъване | Опасност | Вода |
| 5 | Гън, пребиваване | Планина | |
| 6 | Сюн, изтъняване | Проникновеност | Вятър, дърво |
| 7 | Ли, сцепление | Яснота | Огън |
| 8 | Дуй, разрешение | радост | Езеро |
Удвоени, тези 8 триграми се превърнали в 64 хексаграми, всяка със свое име и свое значение, придружена от уникално пояснение. В системата на хексаграмите всяка черта има своето място, значение и обяснителен текст. Днес процесът на гадание се състои от хвърляне на три монети, като се отчита дали те падат с лицевата (ян) или опаковата си страна (ин). Хексаграмата се изгражда отдолу на горе от две триграми, чието отделно значение винаги се взема предвид.
Позициите на чертите, въй, също имат своите съответни значения. Нечетните се наричат позиции на светлината – първа, трета и пета. Четните са наречени позиции на тъмнината – втора, четвърта и шеста.
| Позиции | Названия | Предразположеност |
| 6 | Горна | Тъмнина |
| 5 | Пета | Светлина |
| 4 | Четвърта | Тъмнина |
| 3 | Трета | Светлина |
| 2 | Втора | Тъмнина |
| 1 | Начална | Светлина |
Така хексаграмата с абсолютна „уместност“ е 63-тата , а хексаграмата с абсолютна „неуместност“ е 64-тата .
Хексаграмите могат да бъдат разглеждани като две отделни триграми, символизиращи: – външно, отминаващо, разрушаващо се и
– вътрешно, идващо, съзидаемо.
Освен това всяка хексаграма може да бъде разглеждана и като съставена от три двойки по две черти:
5 и 6 – небе;
3 и 4 – човек;
1 и 2 – земя.
Съществува и друга символика на отделните черти:
| Позиция | Значение | |||
| в обществото | в човешкото тяло | в животинското тяло | ||
| 6 | свръхчовек | глава | глава | |
| 5 | цар | рамене | предни крака | |
| 4 | придворен | торс | предна част на тялото | |
| 3 | велможа | бедра | задна част на тялото | |
| 2 | слуга | колене | задни крака | |
| 1 | простолюдие | стъпала | опашка | |
Великите майстори използват и още много други похвати, които са трудни за разбиране за останалите хора.
За да е резултатно гаданието, преди да зададете въпроса, трябва да се съсредоточите. Преди началото на гаданието много майстори произнасят и кратка молитва. Едва след този ритуал задайте въпроса, като един въпрос не може да бъде задаван повторно същия ден. И още – винаги четете текстовете, като задължително се съобразявате със зададения въпрос.
Майстор на гаданията по Книгата на Промените се счита човек, който от една хексаграма може да построи следващите и по този начин да предскаже събитията, които ще съпътстват дадената ситуация на три или четири нива като случване във времето и в пространството.
В заключение трябва да направя някои пояснения относно текстовете на хексаграмите. Тези текстове са доста архаични и за улеснение та тези, които проявяват интерес, ще се опитам да обясня някои от термините:
- „Благоприятна е проявата на твърдост“ – тоест трябва да сме искрени, непоколебими и търпеливи.
- „Да преминеш Великата река“ – да поемеш риск, да бъдеш смел.
- Изток символизира бъдещето и светлината.
- Запад символизира миналото и тъмнината.
- Благороден човек – този, който владее истината, този който е справедлив и честен и към себе си, и към другите.
Надявам се заниманията с така представената книга на промените да са полезни и приятни на всички, които проявяват интерес към това древно гадание.
Ако ви се падне една от „лошите“ хексаграми: 3 – Джуан; 12 – Пи, 29 – Си Кан; 39 – Дзян; 47 – Кун, не се разстройвайте, а обърнете внимание на препоръките на оракула.
Не се обръщайте към книгата, ако замисленото от вас може да навреди на околните. И-Дзин не е съветник за лоши дела.
Ели Маринова