Силата на вярата

Credo videre“ - повярвай за да видиш.

Човечеството в своето историческо развитие е доказало, че може с еднакво усърдие и фанатизъм да вярва във всичко, или да не вярва в нищо, да отхвърля всяка вяра, която не е подплатена с материални доказателства, което всъщност направо убива вярата, или да се вкопчва фанатично в това, в което е повярвало. И двете крайности са пагубни, защото ни заслепяват и ни карат да вършим неуместни и често много крайни неща.

Вярата и стремежът към нея са идеални понятия, които често засенчват реалността и реалните факти, но това не означава, че силата на вярата не може да твори чудеса. Защото там, където вярата е силна, тя започва да живее свой собствен живот и тогава наистина се случват чудеса.

Тук не визирам само религиозната вяра и религиозния екстаз, въпреки че те са най-често срещаните, но и вярата в собствените сили, вярата доброто по принцип. Нека да си припомним колко силна може да бъде една колективна молитва, прочетена с вяра и упование.

Вярата се крепи и на символи, които ни напътстват, които осветяват пътя ни и ни помагат да се ориентираме, но когато не сме добре запознати с материята, символите могат да и ни объркат. Основното е в това, че да работи един символ за нас, той трябва да е осветен, да му е „обяснено“ по подходящ начин какво се очаква от него. И тук влизат в действие ритуалите и тяхното разнообразие, за които ще обясня в друга статия.

В крайна сметка силата на вярата наистина е способна да твори чудеса и, за да се случат тези чудеса, ние трябва да се постараем да се ориентираме в собствените си нагласи, в собствената си вяра и на първо място да повярваме в себе си.

Ели Маринова