Подковата като символ Този символ е сравнително нов, защото подковаването на конете с железни подкови датира от около 14 века, въпреки че конят е първото опитомено от човека животно. Научно доказано е, че това се е случило 4 хиляди години пр. Хр., но дълго време човекът не е имал знания и технология за да може да се грижи за копитата на конете. Възможно е подковаването да се е появило много по-рано, защото има доста древни легенди за ковачи, но първите по-сигурни данни за подковаването на конете с железни подкови са свързани с келтите и по-специално с техните жреци – друидите през 6-5 в. пр. Хр. Друидите познавали добре и конете, и металите, но категорични доказателства за изработване на конски подкови на този етап не са намерени. Основният проблем е в това, че от една страна желязото е било рядък метал по онова време. Хората събирали грижливо всяко парченце от него и го преработвали, а от друга – то лесно ръждясва и, ако е поставяно в гробовете, като погребални дарове, от него едва ли е останало нещо. Прабългарите са били конен народ и за това не бива да се пренебрегва техният принос към конкретната тема. Според проучванията, към снаряжението на прабългарската конница се числяла и конската сбруя, която се състояла от двускатно седло, метална юзда, стремена, подкови и камшик. В Европа и Византия стремената и подковите станали известни едва през VI в. Трябва да напомня, че конят, този силен, благороден и верен приятел на човека е бил обожествяван и от славяните и траките, които прабългарите заварили като коренно население на Балканския полуостров. В миналото ковачите и налбантите били високо уважавани хора с висок ранг. В повечето случаи те били почитани дори като магьосници, защото работели с четирите стихии на Сътворението: огън, вода /за закаляването на метала/, въздух /духалото за засилване на огъня/ и земя /в случая самият метал, който идва от земята/. Смятало се, че щом конят е подкован, той е защитен от вещици и зли сили, защото желязото, преминало през огън и вода, имало способността да прогонва всякакви демони и, като прибавим това, че подковите, преди да паднат, били носени от силно и благородно животно, магическата сила на подковата се пренася и върху този, който я е намерил на пътя. През ранното средновековие на Западна Европа има бегли доказателства за подковаването на конете, но и за това време няма безспорни археологически доказателства за използването на железни подкови. Все пак в една легенда от V век се разказва за Невидимия ковач, който подменял изгубените подкови срещу дребна сребърна монета. А около 556 г. свети Елой от Северен Йоркшир, Англия, бил провъзгласен за патрон на ковачите и налбантите, което вече говори за възможността конете да са били подковавани. Много известна е и английската легенда за Свети Дънстан и дявола. Свети Дънстан бил ковач, който през 959 година се издигнал до архиепископ на Кентърбъри. Легендата разказва, че при него, преобразен като обикновен човек, се явил самият дявол. Той поискал конят му да бъде подкован, но светецът го разпознал и вместо да подкове коня му, подковал самия него. Нали знаете - краката на дяволите завършват с корита. Виейки от болка, дяволът започнал да се моли, но Свети Дънстан се съгласил да го освободи от подковата само след като този му обещал да не припарва никога в къща, на чиято порта има окачена конска подкова. За да се утвърди един символ като такъв, са нужни не векове, а хилядолетия. Колкото по-стар е един символ, толкова той е по-сложен и по многолик. Но с подковата не е така. Нейното използване като символ все още е спорно. В повечето случаи тя се използва като талисман за привличане на щастие и благоденствие. Спорно е и това как и къде да се постави тя, за да „работи“. Смята се, че за да върши работа, подковата трябва да бъде намерена или подарена. Нейното благотворно влияние се усеща най-вече, когато е закована над входната врата. Има два начина за ориентация на подковата. Единият е с отворената част нагоре, който напомня за златното руно или за тънкият ръб на растящата Луна. Но ако се съотнесе към златното руно, няма ли опасност благата, които носи да „изтекат“ през дупките за клинците? А ако подковата бъде оприличена на полумесец, тя се съотнася към всички лунарни и водни божества и тук се появява противоречие, защото конят е по-скоро соларен, а не лунарен символ. Според мен най-логичното поставяне на подковата е с арката нагоре, защото конят тича напред, към светлото бъдеще, образно казано и, ако ездачът му бъде нападнат, конят може да го защити, съкрушавайки нападателя с предните си крака, въоражени с железни подкови. Подковата по принцип се счита за сухопътен и соларен талисман, но се оказва, че за моряците тя също е от значение. Ако подкова се закачи към мачтата, над вратата на каютата или под палубата, но с арката надолу, то късметът задължително ще съпътства кораба. Има и интересни съвети за употребата на конската подкова, които давам по-долу. Ако по време на пълнолуние поставите подковата на прозореца с арката напред, вие ще спечелите от тото, лотария, ще получите премия или ще ви увеличат заплатата – т.е. така подковата привлича пари в дома. Ако в дома ви цветята не растат добре, поставената до тях подкова, с арката нагоре, ще реши и тази задача. Бурният ръст на цветята ще бъде подсигурен. Ели Маринова Използвани източници: http://horses-bg.net, http://www.referati.org