За философското злато От зората на времето до днес всички се стремим и към материално благополучие, и към духовно израстване. Тези две начала са се преплели много тясно и в битието, и в съзнанието на всеки един от нас. Така градим отношенията, културата, бъдещето си. Вървим от миналото, от митовете и легендите за богове, герои и героични подвизи, към звездите в буквален и преносен смисъл. И навсякъде присъства златото – като благороден метал, като валута, като духовен символ. Във всички митологии, религии и духовни учения златото присъства и на материално, и на духовно ниво. Боговете на Слънцето, чиито атрибути са златни, са многобройни. Стрелите на Аполон, короната на Хелиос, ладията на Ра, в която той плува от изгрева към залеза са от злато. Златният дъжд, проникнал в покоите на Даная е символ на слънчевите лъчи, които оплождат земята с божествени семена, а златните слънчеви стрели на Аполон поразяват със слънчев удар порочните и грешни люде. Един от най-интересните и вълнуващи митове е митът за Язон и Златното руно, а то е многолик символ и като цвят, и като свещено животно, което Зевс язди по небето, и като заветна цел. Агнето, което по-късно се превръща в овен, винаги е било символ на чистотата и невинността, а златото по принцип е върховно съкровище във всеки един смисъл. Но това съкровище не е обикновено, то никога не е могло да бъде придобито с обикновени средства и по обикновения начин. Така златото от обикновен метал, се е превърнало в мощен духовен символ, а търсенето му - в стремеж към духовно просветление, в стремеж за постигане на непостижимото. За да бъде постигната тази заветна цел, е трябвало да бъдат преодолени много препятствия, да бъдат извършени героични подвизи. На първо място Търсещият герой е бил длъжен да се пребори с тъмните страни на своята природа, със собствените си демони, символизирани от дракона, който пази Златното руно и от Медея, черната магьосница, изкусителката и безмилостната отмъстителка. Във всички митове Златното руно, символът на просветлението и духовното израстване, е било скрито в тайнствена, вълшебна гора, в която дебнат страшни чудовища, то е било закачено на вековно дърво, символизиращо Дървото на Живота. И Търсещият е трябвало да премине през всички тези изпитания, да се пребори с демони и чудовища, да убие дракона, за да се сдобие със заветния трофей. Във всички учения и религии златото като метал е символ на просветление, святост, неподатливост към разваляне и пороци, мъдрост, устойчивост, равновесие, превъзходство и богатство, но не точно в материален смисъл. Още от зората на човечеството хората са търсели това неземно съкровище, опитвали са се дори да го сътворят и така се е стигнало до идеята за философския камък или Живото злато. Това е камъкът на херметиците и алхимиците. Той олицетворява постигането на единство между всички противоположни начала, постигане на цялостност и просветление, на вечна младост и вечен живот. Слънцето и Луната, Кралят и кралицата, сярата и живака символизират героя или адепта, които са минали през всички изпитания, които са пребродили царството на Хадес и са се върнали от там в света на живите, за да възкръснат отново в цялостен и завършен вид като Хермафродит, детето на Хермес-Тот, придобили мъдростта на Афродита Урания, небесната любов. Именно техният опит символизира философския камък, философското злато. Това е Великото Дело, достигането до заветната цел, постигането на съвършенството. Философското злато не е обикновено злато нито по цвят, нито по вещество, както се пише в старите алхимични трудове, то е Светлина и Просветление, въплъщение на Божественото, на Логоса. И, дори когато е потопено в мърсотия, то не губи блясъка си и не се поврежда. Често Живото злато е наричано Свещен хляб, символ на чистата светлина, на Духовното съкровище. Предполага се, че тази субстанция има чудотворни свойства, като позволява превръщането на обикновени метали в благородни, най-вече в злато. То също може да лекува всякакви болести, да осигурява дълголетие и вечна младост, дори безсмъртие. Винаги се е смятало за непостижимо да намериш Живо злато, да създадеш философски камък, но нека не забравяме, че във всеки от нас свети Божията искра. Не е задължително всички да се стремим към подвизите на Херкулес или Язон, защото всички ние носим това съкровище в себе си, без дори да подозираме. Когато работим и реализираме възможностите си, ние не само получаваме материална отплата за това, но трупаме и професионален, житейски и духовен опит. Философското злато, което носим в себе си, не може да бъде повредено от никакъв порок или лоша мисъл. Ели Маринова